Какво е блефароспазъм?

Блефароспазмът е неволно, спонтанно затваряне на клепачите. В клиничната практика той се подразделя на две големи групи: бенигнен есенциален блефароспазъм и вторичен блефароспазъм. Бенигненият есенциален блефароспазъм е двустранен процес, характеризиращ се с епизодични контракции (спазми) на мускулите затварящи клепачите. Той не е свързан с друго заболяване и е самостоятелна клинична единица. За разлика от него, вторичният блефароспазъм се дължи на други причини – очно възпаление, неврологични заболявания и пр.

Какви са причините за появата?

Тук ще поговорим за БЕБ (бенигнен есенциален блефароспазъм). Причините за неговата изява са неизяснени. Установено е , че жените страдат по-често от мъжете. Съществуват група рискови фактори, които се свързват с появата му или доказано ускоряват и влошават протичането му.

  • Травма в областта на лицето или главата;
  • Фамилна история за тремор или дистония;
  • Стрес;
  • Лекарствена терапия- най-вече медикаменти използвани за лечение болестта на Паркинсон.

 

Обикновено заболяването започва постепенно, с леки епизодично появяващи се спазми на клепачите, които с времето прогресират до чести и продължителни контракции на мускулатурата на клепачите. Това в действителност води до функционална слепота, поради невъзможност да се отварят клепачите за по-продължителен период от време. Пациентите изпитват огромни затруднения в ежедневната си дейност, което често води до социална изолация и психологически стрес.

 

Първа линия терапия на есенциалния блефароспазъм е периодичното инжектиране на ботулинов токсин (всеки 3-4 месеца). Спомагателна терапия са – медикаменти от групата на седативите и мускулните релаксанти, които често се оказват неефективни. Препоръчително за всички пациенти с БЕБ е носенето на тъмни розови UV-очила (FL-41).

Снижаването нивата на стреса в ежедневието е от първостепенно значение за комфорта при пациента. Хирургичното лечение на есенциалния блефароспазъм е показано при пациенти, при които липсва или има слабо повлияване от терапията с ботулинов токсин.

Често задавани въпроси

Опасен ли е ботулиновият токсин?

Още през 1978г. офталмологът д-р Алън Скот, въвежда терапията с
ботулинов токсин при лечение на страбизъм (кривогледство) при деца. От тогава до днес, той е широко използван за терапия на очни и
неврологични заболявания. Добре познат е ефектът му при естетичните
процедури. Съмненията относно безопасността на ботулиновия токсин са в резултат на използването му от неквалифицирани и несертифицирани
лица. Процедурите с ботулинов токсин могат да се извършват само от
лекари, придобили необходимата квалификация. Това е от първостепенно значение за крайните резултати.

Болезнена ли е процедурата?

Инжектирането на ботулинов токсин не е болезнена процедура. Усеща се
леко убождане, което не създава продължителен дискомфорт при пациента.

Кога да очаквам резултат от процедурата?

Ефектът от поставянето на ботулинов токсин, настъпва още в първите дни
след манипулацията.

През какъв интервал от време е необходимо да се извършва процедурата?

Обикновено терапевтичните интервали за поставяне на ботулинов токсин
при блефароспазъм са средно на 3-4 месеца. Подходът при всеки пациент
е индивидуален.

Какви странични реакции са възможни?

Непосредствено след апликацията е възможен транзиторен оток или
хематом в мястото на инжектиране. Поради спецификата и анатомичните особености на клепачите, инжектирането на ботулинов токсин в тях, би могло да доведе до някои нежелани реакции – временна птоза (спадане) на клепача или умерено затруднение в затварянето на клепачите. За щастие всички те са кратковременни и напълно обратими (2-3 седмици). Индивидуалният подход, опита и професионалната квалификация на лекаря са от първостепенно значение за снижение до минимум на възможните странични ефекти от терапията.

Допълнителни въпроси?
Свържете се с нас за специфични въпроси, които Ви интересуват
или за запазване на час за индивидуална консултация.